ГРИМАСИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Великият британец Уинстън Чърчил е споделил и написал доста неща, а за някои от тях дори е получил Нобелова премия за литература. Други неща Чърчил може би не ги е измислил и не ги е споделил, само че все пак те му се водят. Някои от афоризмите, които му се приписват, са отдадени на демокрацията. Защото Чърчил с изключение на политик, боен пълководец и воин на Англия е бил и огромен демократ - каквото и да значи това. Един политически неточен афоризъм, приписван на великия британец, гласи „ Най-добрият мотив против демокрацията е един петминутен диалог с някой междинен гласоподавател ”. Както вярно означи неотдавна един мой другар, Чърчил е споделил „ петминутен диалог ”, тъй като е имал поради диалог с някой междинен английски гласоподавател. Ако обаче междинният гласоподавател е не английски, а балкански, диалогът може да е едноминутен. Че и по-къс.
Друг афоризъм, на който му се губи създателят гласи, че власт се сменя по два метода: или с калашници, или с бюлетини. На британски дори има нещо като рима, тъй като е bullets or ballots. Разбира се, вторият метод е за предпочитане, само че пък първият е много известен. Някои читатели тук ще се досетят, че има и трети метод, а точно властта да се предава по завещание. Това обаче е алтернатива с стеснен обсег, която най-после минава в първия метод, освен това в много интензивно осъществяване.
Щом властта се сменя единствено по тези два метода, то става явен смисълът на изборите, които са главният механизъм на демокрацията. Та смисълът се крие само и единствено в това, прехвърлянето на властта да стане по кротичък метод и надлежно с най-малък брой жертви. На пръв взор звучи необичайно, тъй като мнозина по инерция си мислят, че благодарение на избори на власт идват в случай че не най-хубавите, то най-малко не най-лошите. Макар че, в случай че се замислим, каква е разликата сред едните и другите? Ако продължим да мислим и да си припомняме всякакви неща, по натурален метод стигаме до извода, че с избори на власт въобще не идват най-хубавите (то такива нормално и няма). И дори доста постоянно на власт посредством избори идват всякакви хора, които, в случай че ги категоризираме и назовем, незабавно ще ни дадат под съд. Че и други лошотии може да ни създадат.
Изборите са съществено и увлекателно занятие
Предполага се, че в случай че даден гласоподавател е десен, той гласоподава за десни партии, тъй като точно те организират дясна политика. Ако дясната партия на десния гласоподавател завоюва изборите и пристигна на власт (сама или в коалиция с други десни партии), той може да се върне към нормалните си занимания и умерено да чака идващите избори. Огледално на това, левият гласоподавател гласоподава за леви партии, тъй като счита, че те точно организират лявата политика, на която той е последовател. И в случай че лявата партия завоюва изборите и пристигна на власт (сама или в коалиция с други леви партии), левият гласоподавател може да се върне към общоприетите си занимания и с възприятие на изпълнен цивилен дълг да чака идващите избори. „ Да, само че не! ”, както споделяше починалият огромен наш публицист Петко Бочаров. То и германците от време на време споделят сходното „ Я, абер найн ”, изключително пък откакто изгубят някоя и друга война. И в последно време от ден на ден им се постанова да го споделят.
През 2005 година в Германия се създадоха следващите постоянни парламентарни избори. То там предварителни избори няма, щото
германците чудесно помнят поредицата от осем
(главно предсрочни) избори във Ваймарска Германия през 1919-1932 година И още по-добре помнят кой взе властта по-късно и каква преживелица им се случи. Ако би трябвало да сме напълно точни, от 19 на брой парламентарни избори във Федералната република през интервала 1949-2017 година, единствено веднъж (през 1972 г.) изборите са предварителни и то след тригодишна работа на Народното събрание, т.е. единствено една година преди постоянното му разформироване. Както написа по-късно в спомените си генералът от ЩАЗИ Маркус Волф, тогава се наложило да се купят някои от депутатите в западногерманския Бундестаг. Това точно е първата от трите степени на увещание, практикувани от комунистическите (а и от западните) секрети служби, които включват рушвет, опасност и физическо премахване.
Но да се върнем към федералните избори през 2005 година, когато изгрява звездата на канцлерината (Kanzlerin) Ангела Меркел (р. 1954 г). На тези избори десните немски гласоподаватели гласоподават за двете десни партии ХДС и ХСС, а левите немски гласоподаватели гласоподават за лявата социалистическа партия ГСДП. В резултат получават съдружно държавно управление на упоменатите три партии. Това е малко като в ресторант на парадокса, където месоядците си поръчват свинско, а вегетарианците – зеле. После всички клиенти получават свинско със зеле, в което двете неща са добре накълцани и омесени.
След изборите през 2009 година обединението в Германия не е толкоз безпринципна, тъй като тогава ХДС/ХСС вършат коалиция с центристката партия СДП. На изборите през 2013 година нещата си идват на мястото, като десните партии ХДС и ХСС още веднъж се прегръщат с лявата ГСДП и стартират да ръководят заедно немската страна. Свинското със зеле още веднъж е раздадено на жителите, пък те, в случай че желаят, да го ядат.
Майтапът обаче е максимален след изборите през септември 2017 година След съвсем половин година договаряния тройната коалиция ХДС + ХСС + ГДСП още веднъж е на път да поеме властта в името и за добруването на немския народ. Остават дребни детайлности, като вътрешно-партийният референдум в ГСДП на остарялата Шекспирова тематика „ Да я бъде, или да не я бъде (широката коалиция) ”. Така една група от 400 хиляди членове на ГСДП ще реши ориста на 83-милионна Германия.
Но това е дребна мимика на демокрацията. На времето едни 400 (без всевъзможни хиляди) гласа взеха решение ориста на Съединени американски щати и на света, когато Джордж Буш младши с толкоз завоюва Флорида, където губернатор беше брат му, а оттова завоюва и президентските избори. И не че толкоз ги завоюва, колкото Върховният съд му ги присъди. Щото, след 39 дни преброяване на гласове, нещата съществено бяха тръгнали от бюлетини към калашници. Или каквото там употребяват в Съединени американски щати.
Но, както е споделил народът, дано не плачем над непознати гроб, а да си гледаме своя. Германия е просперираща страна и стопански водач на Европа. В Германия дори се следят проблясъци на политическа автономия, което си е триумф след последните две изгубени войни. И изключително след втората. През 2010 година бундесканцлерината съобщи, че мултикултурният модел се е провалил и който желае да живее в Германия, би трябвало да съблюдава немските закони и обичаи. После се оказа, че огромните немски автомобилни производители нещо послъгват с данните за изгорелите газове на немските коли и госпожа Меркел леко си промени мнението за културните модели. И дори сподели „ Елате всички ” на едни хора, които взеха, че в действителност пристигнаха.
На тези, които желаят „ всички да дойдат ”, е добре да им се припомнят демографските параметри на Африка. Там през днешния ден живеят 1 милиард души, а следващата година ще живеят 1 милиард и 50 милиона. По-догодина пък ще са 1 милиард и 102 милиона, просто тъй като подобен им е прирастът, към 5% годишно. Трудно е да си представим по какъв начин всички те идват. Но пък те май към този момент не ни и питат. В европейските страни, където африканците отиват, без да питат, са доста известни един модел женски гащи с подсилена структура (какво ли значи това?), катанец и тревога. Що ли отново се сетих за Ваймарската република?
Има доста случаи на модела „ един народ – две страни ”, да вземем за пример Турция и Азербайджан. Или България и Македония. Или Китай и Тайван. Или Германия и Австрия. За двете Кореи пък да не приказваме. Тук е мястото да се подсети, че номерът с огромните обединения в Европа не е немски патент, а австрийски. Там повече от 30 години управляваха ляво-десни обединения и политическата гозба „ свинско със зеле ” стана нормална храна за австрийците. До предходната година, когато едни малко по-други хора взеха властта там. Изобщо, добре е да се следи деликатно какво става в Австрия. Според един остарял анекдот най-великата дипломация е австрийската. Защото е съумяла да убеди света, че Бетовен е австриец, а Хитлер – немец. А то е леко наопаки.
Големи ляво-десни обединения имаше и в Чехия, а у нас постоянно се заговаря за тях, изключително когато във въздуха замирише на политическа рецесия. И тези обединения не са безусловно нещо неприятно. Най-малкото, тъй като те доста елементарно потушават мераците на по-дребните политически субекти, на които обичаното им занятие е да изнудват по-големите. В Чехия казусът беше точно подобен. А и първият рунд политически договаряния в Германия след изборите предходната година, беше още една илюстрация на този феномен.
Рекордьори
Поучително е да помним афоризмите на героя на Англия и Нобелов лауреат на тематика демокрацията и нейните гримаси. И дано да пожелаем триумф на Германия, с която за положително или за зло сме свързани, и на нейния предстоящ нов/стар канцлер госпожа Меркел. През 2021 година тя, в случай че Господ й даде живот и здраве, може да изравни следвоенния немски връх от 16 години на власт, който нейният популярен предходник и основател на нова Европа Хелмут Кол (1930-2017) сложи през интервала 1982-1998 година Иначе безспорен рекордьор в това отношение е Ото декор Бисмарк (1815-1898) с цели 19 години на поста канцлер на Германия. През този точно интервал той изиграва значима роля при основаването на Третото българско царство.
Виж всички публикации от Проф. Михаил Константинов -->
Друг афоризъм, на който му се губи създателят гласи, че власт се сменя по два метода: или с калашници, или с бюлетини. На британски дори има нещо като рима, тъй като е bullets or ballots. Разбира се, вторият метод е за предпочитане, само че пък първият е много известен. Някои читатели тук ще се досетят, че има и трети метод, а точно властта да се предава по завещание. Това обаче е алтернатива с стеснен обсег, която най-после минава в първия метод, освен това в много интензивно осъществяване.
Щом властта се сменя единствено по тези два метода, то става явен смисълът на изборите, които са главният механизъм на демокрацията. Та смисълът се крие само и единствено в това, прехвърлянето на властта да стане по кротичък метод и надлежно с най-малък брой жертви. На пръв взор звучи необичайно, тъй като мнозина по инерция си мислят, че благодарение на избори на власт идват в случай че не най-хубавите, то най-малко не най-лошите. Макар че, в случай че се замислим, каква е разликата сред едните и другите? Ако продължим да мислим и да си припомняме всякакви неща, по натурален метод стигаме до извода, че с избори на власт въобще не идват най-хубавите (то такива нормално и няма). И дори доста постоянно на власт посредством избори идват всякакви хора, които, в случай че ги категоризираме и назовем, незабавно ще ни дадат под съд. Че и други лошотии може да ни създадат.
Изборите са съществено и увлекателно занятие
Предполага се, че в случай че даден гласоподавател е десен, той гласоподава за десни партии, тъй като точно те организират дясна политика. Ако дясната партия на десния гласоподавател завоюва изборите и пристигна на власт (сама или в коалиция с други десни партии), той може да се върне към нормалните си занимания и умерено да чака идващите избори. Огледално на това, левият гласоподавател гласоподава за леви партии, тъй като счита, че те точно организират лявата политика, на която той е последовател. И в случай че лявата партия завоюва изборите и пристигна на власт (сама или в коалиция с други леви партии), левият гласоподавател може да се върне към общоприетите си занимания и с възприятие на изпълнен цивилен дълг да чака идващите избори. „ Да, само че не! ”, както споделяше починалият огромен наш публицист Петко Бочаров. То и германците от време на време споделят сходното „ Я, абер найн ”, изключително пък откакто изгубят някоя и друга война. И в последно време от ден на ден им се постанова да го споделят.
През 2005 година в Германия се създадоха следващите постоянни парламентарни избори. То там предварителни избори няма, щото
германците чудесно помнят поредицата от осем
(главно предсрочни) избори във Ваймарска Германия през 1919-1932 година И още по-добре помнят кой взе властта по-късно и каква преживелица им се случи. Ако би трябвало да сме напълно точни, от 19 на брой парламентарни избори във Федералната република през интервала 1949-2017 година, единствено веднъж (през 1972 г.) изборите са предварителни и то след тригодишна работа на Народното събрание, т.е. единствено една година преди постоянното му разформироване. Както написа по-късно в спомените си генералът от ЩАЗИ Маркус Волф, тогава се наложило да се купят някои от депутатите в западногерманския Бундестаг. Това точно е първата от трите степени на увещание, практикувани от комунистическите (а и от западните) секрети служби, които включват рушвет, опасност и физическо премахване.
Но да се върнем към федералните избори през 2005 година, когато изгрява звездата на канцлерината (Kanzlerin) Ангела Меркел (р. 1954 г). На тези избори десните немски гласоподаватели гласоподават за двете десни партии ХДС и ХСС, а левите немски гласоподаватели гласоподават за лявата социалистическа партия ГСДП. В резултат получават съдружно държавно управление на упоменатите три партии. Това е малко като в ресторант на парадокса, където месоядците си поръчват свинско, а вегетарианците – зеле. После всички клиенти получават свинско със зеле, в което двете неща са добре накълцани и омесени.
След изборите през 2009 година обединението в Германия не е толкоз безпринципна, тъй като тогава ХДС/ХСС вършат коалиция с центристката партия СДП. На изборите през 2013 година нещата си идват на мястото, като десните партии ХДС и ХСС още веднъж се прегръщат с лявата ГСДП и стартират да ръководят заедно немската страна. Свинското със зеле още веднъж е раздадено на жителите, пък те, в случай че желаят, да го ядат.
Майтапът обаче е максимален след изборите през септември 2017 година След съвсем половин година договаряния тройната коалиция ХДС + ХСС + ГДСП още веднъж е на път да поеме властта в името и за добруването на немския народ. Остават дребни детайлности, като вътрешно-партийният референдум в ГСДП на остарялата Шекспирова тематика „ Да я бъде, или да не я бъде (широката коалиция) ”. Така една група от 400 хиляди членове на ГСДП ще реши ориста на 83-милионна Германия.
Но това е дребна мимика на демокрацията. На времето едни 400 (без всевъзможни хиляди) гласа взеха решение ориста на Съединени американски щати и на света, когато Джордж Буш младши с толкоз завоюва Флорида, където губернатор беше брат му, а оттова завоюва и президентските избори. И не че толкоз ги завоюва, колкото Върховният съд му ги присъди. Щото, след 39 дни преброяване на гласове, нещата съществено бяха тръгнали от бюлетини към калашници. Или каквото там употребяват в Съединени американски щати.
Но, както е споделил народът, дано не плачем над непознати гроб, а да си гледаме своя. Германия е просперираща страна и стопански водач на Европа. В Германия дори се следят проблясъци на политическа автономия, което си е триумф след последните две изгубени войни. И изключително след втората. През 2010 година бундесканцлерината съобщи, че мултикултурният модел се е провалил и който желае да живее в Германия, би трябвало да съблюдава немските закони и обичаи. После се оказа, че огромните немски автомобилни производители нещо послъгват с данните за изгорелите газове на немските коли и госпожа Меркел леко си промени мнението за културните модели. И дори сподели „ Елате всички ” на едни хора, които взеха, че в действителност пристигнаха.
На тези, които желаят „ всички да дойдат ”, е добре да им се припомнят демографските параметри на Африка. Там през днешния ден живеят 1 милиард души, а следващата година ще живеят 1 милиард и 50 милиона. По-догодина пък ще са 1 милиард и 102 милиона, просто тъй като подобен им е прирастът, към 5% годишно. Трудно е да си представим по какъв начин всички те идват. Но пък те май към този момент не ни и питат. В европейските страни, където африканците отиват, без да питат, са доста известни един модел женски гащи с подсилена структура (какво ли значи това?), катанец и тревога. Що ли отново се сетих за Ваймарската република?
Има доста случаи на модела „ един народ – две страни ”, да вземем за пример Турция и Азербайджан. Или България и Македония. Или Китай и Тайван. Или Германия и Австрия. За двете Кореи пък да не приказваме. Тук е мястото да се подсети, че номерът с огромните обединения в Европа не е немски патент, а австрийски. Там повече от 30 години управляваха ляво-десни обединения и политическата гозба „ свинско със зеле ” стана нормална храна за австрийците. До предходната година, когато едни малко по-други хора взеха властта там. Изобщо, добре е да се следи деликатно какво става в Австрия. Според един остарял анекдот най-великата дипломация е австрийската. Защото е съумяла да убеди света, че Бетовен е австриец, а Хитлер – немец. А то е леко наопаки.
Големи ляво-десни обединения имаше и в Чехия, а у нас постоянно се заговаря за тях, изключително когато във въздуха замирише на политическа рецесия. И тези обединения не са безусловно нещо неприятно. Най-малкото, тъй като те доста елементарно потушават мераците на по-дребните политически субекти, на които обичаното им занятие е да изнудват по-големите. В Чехия казусът беше точно подобен. А и първият рунд политически договаряния в Германия след изборите предходната година, беше още една илюстрация на този феномен.
Рекордьори
Поучително е да помним афоризмите на героя на Англия и Нобелов лауреат на тематика демокрацията и нейните гримаси. И дано да пожелаем триумф на Германия, с която за положително или за зло сме свързани, и на нейния предстоящ нов/стар канцлер госпожа Меркел. През 2021 година тя, в случай че Господ й даде живот и здраве, може да изравни следвоенния немски връх от 16 години на власт, който нейният популярен предходник и основател на нова Европа Хелмут Кол (1930-2017) сложи през интервала 1982-1998 година Иначе безспорен рекордьор в това отношение е Ото декор Бисмарк (1815-1898) с цели 19 години на поста канцлер на Германия. През този точно интервал той изиграва значима роля при основаването на Третото българско царство.
Виж всички публикации от Проф. Михаил Константинов -->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ